Глава 6

 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, 

 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. 

 И това ще строим, ако Бог позволи. 

 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух 

 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 

 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. 

 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 

 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. 

 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението. 

 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 

 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; 

 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. 

 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: 

 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа". 

 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното. 

 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях, 

 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 

 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; 

 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; 

 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.