Глава 15

 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. 

 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. 

 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене". 

 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. 

 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса. 

 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. 

 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава. 

 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите, 

 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:– "Затова ще Те хваля между народите, И на името ти ще пея". 

 И пак казва: – "Развеселете се, народи, с любовта Му". 

 И пак: – "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде". 

 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесаевият корен", и, "Който ще се надигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите". 

 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви. 

 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени от всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг. 

 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат, 

 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух. 

 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса. 

 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, 

 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие. 

 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да гради на чужда основа; 

 но, както е писано: – "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули" 

 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас. 

 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас, 

 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите до там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас. 

 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. 

 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. 

 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. 

 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас в Испания. 

 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на ] Христа. 

 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Хртистос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружават усърдна молитва към Бога за мене, 

 та да се избави от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите; 

 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас. 

 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин.