Глава 17

 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях. 

 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята. 

 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата. 

 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език. 

 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. 

 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им. 

 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника. 

 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*. 

 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели. 

 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния. 

 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него. 

 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му. 

 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 

 Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране. 

 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. 

 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум? 

 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда. 

 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си. 

 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба. 

 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие. 

 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост. 

 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. 

 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието. 

 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята. 

 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила. 

 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им . 

 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен. 

 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.