Глава 7

 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си. 

 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си. 

 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си, 

 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник, 

 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си. 

 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си 

 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. 

 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. 

 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. 

 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; 

 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи 

 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); 

 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: 

 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, 

 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. 

 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. 

 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела. 

 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. 

 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път; 

 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома. 

 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. 

 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, 

 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. 

 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми. 

 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й; 

 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. 

 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.