| Глава 77 |
1 | (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. |
2 | В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. |
3 | Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). |
4 | Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. |
5 | Размислих за древните дни, За годините на старите времена. |
6 | Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва: |
7 | Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? |
8 | Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? |
9 | Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). |
10 | Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. |
11 | Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността, |
12 | И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям. |
13 | Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог? |
14 | Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. |
15 | Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.) |
16 | Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. |
17 | Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха. |
18 | Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати. |
19 | През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха. |
20 | Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона. |