Глава 39

 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 

 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? - 

 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. 

 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях. 

 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец, 

 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище? 

 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара. 

 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. 

 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? 

 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? 

 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? 

 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти? 

 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? 

 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта, 

 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче. 

 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности: 

 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. 

 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му. 

 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? 

 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. 

 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. 

 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, 

 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата. 

 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. 

 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането. 

 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг? 

 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините? 

 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. 

 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. 

 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.