Глава 24

 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд? 

 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат; 

 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата; 

 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях. 

 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им. 

 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника; 

 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа; 

 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. 

 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха. 

 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете; 

 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни. 

 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа. 

 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й, 

 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец. 

 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си. 

 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават. 

 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка. 

 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята. 

 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. 

 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво. 

 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро, 

 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си. 

 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им. 

 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете. 

 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?