Глава 11

 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: - 

 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек? 

 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли? 

 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи. 

 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе. 

 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти. 

 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? 

 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? 

 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето. 

 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани? 

 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него. 

 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче. 

 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него, 

 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти. 

 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш; 

 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли. 

 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора. 

 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно. 

 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение. 

 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; 

 И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.