Глава 26

 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, 

 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; 

 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; 

 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; 

 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. 

 Затова Исаак се настани в Герар. 

 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше : Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. 

 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 

 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея. 

 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях. 

 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви. 

 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 

 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик. 

 Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха; 

 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. 

 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. 

 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. 

 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама,(защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. 

 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. 

 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен*, понеже се караха за него. 

 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна+. 

 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот§, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя. 

 От там отиде във Вирсавее. 

 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама. 

 И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. 

 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола 

 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? 

 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, 

 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа. 

 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха. 

 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир. 

 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода. 

 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. 

 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. 

 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.