Глава 11

 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. 

 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. 

 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 

 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 

 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 

 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. 

 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. 

 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. 

 За това той се наименува Вавилон*, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. 

 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; 

 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. 

 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 

 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 

 Сала живя тридесет години и роди Евера; 

 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 

 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; 

 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 

 Фалек живя тридесет години и роди Рагава; 

 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. 

 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; 

 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. 

 Серух живя тридесет години и роди Нахора; 

 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. 

 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 

 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. 

 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана. 

 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. 

 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 

 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 

 А Сарайя беше бездетна, нямаше чада. 

 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха. 

 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.