Глава 4

 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 

 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 

 и се стараете в свръзката на мира да упазите единството в Духа. 

 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 

 един Господ, една вяра, едно кръщение 

 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. 

 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал 

 Затова казва: – "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците" 

 (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. 

 Тоя, Който е слязъл е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко). 

 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, 

 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; 

 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; 

 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; 

 но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 

 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта. 

 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, 

 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 

 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. 

 Но вие не сте така познали Христа; 

 понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса), 

 да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 

 да се обновите в духа на своя ум, 

 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. 

 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. 

 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; 

 нито давайте място на дявола. 

 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда 

 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; 

 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, 

 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; 

 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.