(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. 

 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. 

 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). 

 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. 

 Размислих за древните дни, За годините на старите времена. 

 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва: 

 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? 

 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? 

 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). 

 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. 

 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността, 

 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям. 

 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог? 

 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. 

 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.) 

 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. 

 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха. 

 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати. 

 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха. 

 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.